ПРОРОЧЕСТВО _ПРЕМИЕРА_ 13 и 17 ЯНУАРИ 2012

пророчесtво_метаfизичен бюлеtин

токшоу по tекстове на_

петер хандkе_и веселин димов

премиера_17 януаrи 2012_19 часа

премиера_13 януаrи 2012_19 часа

*премиера_19 nоември 2011_20:30 часа

в рамките на_аст фестивал за свободен театър
театрална работилницасфумато_kамерна сцена

на български език_with english subtitles

времетраене_50 минути

режисьор и музикална среда_веселин димов

превод_владко мурдаров
дизайн_видео и костюми_евгения сърбева

участват_елена димитрова_и

_александър митрев

спектакълът включва

пиесите самообвинение, пророчество и избрани текстове от каспар

използвани са и авторски текстове на веселин димов

 

темите са

вината, егото, идентификацията и

болезненото търсене на истина за самия себе си и за живеенето си в света

двама герои са в акция на самообвинение и отчаяно търсене на изход

тегнещите въпроси без отговор

създават завихряне в атмосферата и телепортират при тях представители от друга галактика, които известяват за най-новото древно пророчество …

в източната традиция се смята, че

„срещата” се случва, когато търсенето спре

_спектакълът е идея за театър, която нося в себе си 
от години

театър, в който темата е съзнанието _не отраженията и не дори самото огледало, а гледащият в него _субектът 

_по дефиниция театърът е сблъсък, конфликт и са необходими двама, но конфликтът е вече интернализиран и постоянен и от XX век насам вече един-единствен човек е театър, няма нужда от втори

и все пак в този спектакъл те ще са двама, но не като две отделности, а като една цялост в две тела – 

мъжко и женско, да и не, въпросът и отговорът 

_недуализъм в действие

_а публиката да бъде като наблюдател, воайор на една свещена, вечна игра_

бих искал да разкажа с този спектакъл за собственото си търсене и неговата история 

„_родил съм се на този свят... 

_и направих разлика между „аз” и „ти”... 

_интересува ме крайната интензивност на запитването, 

вълнува ме отчаянието на човек, който рисува кръг на земята около себе си и се зарича „няма да напусна този кръг докато не разбера кой съм аз!” 

като примери за подобен тип театър, които съм гледал и ме вдъхновяват, бих посочил диалози по платон на анатолий василиев и великият инквизитор на питър брук _това са спектакли, които разсъждават и полемизират с аскетични, изчистени театрални средства за езотеричната истина за човека, с искреност и дълбочина 

_вдъхновява ме тяхната смелост и директност _вярвам, че диалозите за истината и същественото не са напълно излезли от територията на театъра, брутално изместени от забавлението, и това ме мотивира и вълнува за бъдещия спектакъл ...

_може ли да се каже това, което не е за казване? 

Аз ли съм роден в света или света в Мен?

„Самообвинение”, „Каспър” и „Пророчество” са първите пиеси на ранния Хандке от средата на 60те _те бяха и едни от първите текстове за театър, които съм чел

_този спектакъл e посветен на 2012 година
на болката да си човек
на непосилната лекота на битието
и възможността
за раждане на планетарно съзнание 

веселин димов

петер хандке
(роден 1942 г. в град грифен, австрия) е един от най-изявените и поставяни съвременни европейски драматурзи

автор е на петнадесет пиеси, които са преведени на български език от владко мурдаров и издадени в два тома от издателство рива

автор е и на сценариите на култовите филми на вим вендерс криле на желанието, в потока на времето, погрешно движение и страхът на вратаря от дузпа

носител на престижните литературни награди кафка, хауптман, грилпарцер и др.


този спектакъл е вдъхновен от

нисаргадата махарадж 
(1897-1981, мумбай, индия) - индийски духовен учител от традицията на адвайта веданта - учението на недуализма

той не е писал, а е отговарял на множество въпроси на духовни търсачи, идващи при него от цял свят, чиито разговори са били стенографирани

неговите отговори са се отличавали с изключителна яснота, разбиране, мъдрост, безкомпромисност, директност и остроумие

тези диалози са събрани в книгата i am that

пророчесtво_метаfизичен бюлеtин

токшоу по tекстове на_

петер хандkе_и веселин димов

е реализиран с финансовата подкрепа на

 

собственик на правата за разпространение SV Suhrkamp Verlag

втори сезон за ФРИДА 2011~2012

22 февруари 2012 (сряда)
18 януари 2012 (сряда)
16 декември 2011 (петък)
1 ноември 2011 (вторник)
11 октомври 2011 (вторник)
  втори сезон за Ф Р И Д А

в афиша на Младежки театър Николай Бинев, Камерна зала, 19 часа

~т р е й л ъ р  н а  с п е к т а к ъ л а~

трети сезон за СИБИР 2011~2012

28 февруари 2012 (вторник)
8 декември 2011 (четвъртък)
19 ноември 2011 (събота) и
20 октомври 2011 (четвъртък)

трети сезон за СИБИР

в афиша на Народен театър Иван Вазов, Сцена на IV етаж, 19.30 часа

предстои да видите ...

ДОН ЖУАН

ИЛИ ЛЮБОВТА КЪМ ГЕОМЕТРИЯТА

от Макс Фриш

комедия

на сцената на

Драматичен Театър 
"Гео Милев" Стара Загора

сезон 2010/2011 ~...

анонс

ОЧАКВАЙТЕ ПРЕМИЕРАТА НА 17 НОЕМВРИ 2010, 19 ЧАСА

пресконференция - на 17 НОЕМВРИ 2010, 13.30 ЧАСА

в зала "Фоайе" на Община Стара Загора

ГЛЕДАЙТЕ ОТНОВО и на ...

21 АПРИЛ 2011 (четвъртък) 19 ЧАСА
17 МАРТ 2011 (четвъртък) 19 ЧАСА

23 ФЕВРУАРИ 2011 (сряда) 19 ЧАСА
27 ЯНУАРИ 2011 (четвъртък) 19 ЧАСА 
14 ДЕКЕМВРИ 2010 (вторник) 19 ЧАСА
30 НОЕМВРИ 2010 (вторник) 19 ЧАСА
22 НОЕМВРИ 2010 (понеделник) 19 ЧАСА

постановка и муз. оформление ВЕСЕЛИН ДИМОВ ~...

сценография ТЕОДОРА ЛАЗАРОВА ~...

и ЗЛАТНА МИХАЙЛОВА

хореография ВАЛЕРИЙ КОНДРАТЦЕВ

превод на текста ВЕНЦЕСЛАВ КОНСТАНТИНОВ

В РОЛИТЕ

Дон Жуан ИВАН КАЛОШЕВ ~...
Миранда СИЛВАНА ПИШИМАРОВА ~...
Отец Диего, Епископ ХРИСТОФОР НЕДКОВ ~...
Дон Гонсало СТЕФАН ДЕЛЕВ ~...
Доня Елвира ЕЛЕНА АЗАЛОВА
Доня Ана ИВЕЛИНА КОЛЕВА
Дон Балтасар Лопес, Алонсо СТАНИСЛАВ СТАНЕВ
Селестина и статуя на Командора ГАЛЯ АЛЕКСАНДРОВА
Лепорело СТЕФАН БОРИСОВ
Дон Родриго ПАВЛИН ТАНЕВ ~...
Доня Инес СВЕТЛА ТОДОРОВА ~...
Тенорио ДИМИТЪР КАРАМАЛАКОВ
Братовчед 1, Агент, Певец ДИМИТЪР МИТЕВ ~...
Братовчед 2, Агент, Певец ЦВЕТОМИР ЧЕРКЕЗОВ
Севилска вдовица МАРИЯ ЕНЕВА
Участват още ГЕОРГИ ГАНЧЕВ (РАЙЧЕВ), ЛИНА РАЙКОВА, ЙОРДАНКА ВАСИЛЕВА


" ... Дон-Жуановата слава на прелъстител (която го преследва постоянно, без сам той да се идентифицира с нея) е едно недоразумение от страна на дамите. Той е интелектуалец, макар че е физически добре сложен и няма нищо общо с очилатия кабинетен учен.
Онова, което го прави неотразим за дамите на Севиля, е преди всичко неговата духовност, неговото домогване до една мъжка духовност. Тя се възприема като оскръбление, понеже е насочена не към жената, а към съвсем други цели и поначало определя на жената само епизодична роля - с всеизвестния резултат, че този епизод поглъща целия живот на Дон Жуан.
Дон Жуан е красив в своята неустрашимост пред житейските изпитания. Той съвсем не е наконтен хубавец. Нито пък Херкулес.
Неговата мъжественост се движи близо до границата с женствеността. За него тя не е нещо самопонятно, а е по-скоро някакво скъпоценно притежание, което няма защо да се замества например с войнишка поза. Но Дон Жуан трябва постоянно да защитава своята мъжественост, понеже тя е застрашена. Лицето му - какъвто и вид да има - се отличава с будния поглед на човек, над когото е надвиснала опасност. Такива хора са склонни към радикализъм.
Що се отнася до невярността - най-популярния недостатък на всеки Дон Жуан, - това означава следното: не заради новата страст той изоставя предишната; отблъсква го всичко, което не отговаря на истината. Той изоставя всяка жена не от любов към следващата, а от любов към нещо по-възвишено от жената - например геометрията.
Неговата невярност произлиза не от някакъв прекалено мощен нагон, а от страха да не се самоизмами, да не изгуби себе си - това е будният страх от женственото у самия него.
Дон Жуан несъмнено е Нарцис. Всъщност той обича само себе си. Легендарното число на неговите любовници (1003) не действа отблъскващо само защото предизвиква смях, а буди смях, понеже се пресмята нещо там, където същността съвсем не е в бройката.
Преведено в думи, това ще рече: Дон Жуан остава винаги сам. Тъй че той не познава любовта ... "

(Макс Фриш за съвременния лик на Севилския измамник, 1953)

~ ~ ~ 

От много пиеси за Дон Жуан в световната драматургия, тази ми е любима.

Тя е интелигентна, забавна, изненадваща и нестандартна. В нея прочутия севилски прелъстител освен, че отново се изправя в двубой с небето, е и сам създател на своя мит и низвергване в Ада.

Този спектакъл е за трагикомедията на любовта, за вечния мъжко-женски "театър", за израстването от младостта към зрелостта, за стремежа на мъжа към истината и страха му от женствеността.

Историята на едно момче и едно момиче...

Има ли четвърто измерение и на колко е равно едно плюс едно?

Веселин Димов

    

снимки Борислав Лазаров

МАКС ФРИШ (1911-1991) е швейцарски белетрист, есеист и драматург. Роден е в Цюрих през 1911 г. в семейството на архитект-строител и най-напред изучава германистика. Но след като през 1933 г. в Германия идва на власт Хитлер, Фриш се изпълва с неудовлетворение от "хуманитарните дисциплини", прекъсва следването си и става журналист на свободна практика. Пътува из Чехословакия, Унгария, Сърбия, Босна, Далмация, Турция; обикаля пеш из Гърция и опознава нейните старини.

През 1934 г. Макс Фриш публикува първата си книга - романа "Юрг Райнхарт". През 1945 г. в Цюрихския драматичен театър е поставена и първата му пиеса-реквием "Ето че те отново пеят". Следват драмите "Санта Крус" (1946), "Когато войната свърши" (1949), "Граф Йодерланд" (1951) и големият му световен успех - комедията "ДОН ЖУАН ИЛИ ЛЮБОВТА КЪМ ГЕОМЕТРИЯТА" (1953). Слава на белетрист му донасят романите "Щилер" (1954), "Хомо Фабер" (1957) и "Ще се нарека Гантенбайн" (1964). През последните години на живота му вниманието привлякоха повестта му "Монтаук" (1975), драмата "Триптих" (1978), както и повестите "Човекът се появява през холоцена" (1979) и "Синята брада" (1982).

В творчеството си писателят разглежда отчуждението на съвременния човек от света, от себеподобните и от самия себе си, загубата на индивидуалната самоличност и нравствени устои, като излага възгледите си на хуманист и моралист.

Макс Фриш е удостоен с редица литературни отличия, между които наградата "Вилхелм Раабе" на град Брауншвайг (1955), престижната литературна награда "Георг Бюхнер" (1958), "Голямата художествена награда на град Дюселдорф" (1962), "Литературната награда на град Йерусалим" (1965), наградата "Фридрих Шилер" на провинция Баден-Вюртемберг (1965), Голямата швейцарска награда "Шилер" (1973) и наградата "Хайнрих Хайне" на град Дюселдорф (1989). В чест на писателя град Цюрих учредява през 1998 г. литературната награда "Макс Фриш".

Ф Р И Д А~П Р Е М И Е Р А~С Е З О Н 2 0 1 0~2 0 1 1

30 СЕПТЕМВРИ (четвъртък) 2010 с пресконференция за журналисти

1 ОКТОМВРИ (петък) 2010 ПРЕМИЕРА

4 ОКТОМВРИ (понеделник) 2010 ПРЕМИЕРА
 12 ОКТОМВРИ (вторник) 2010 20 ОКТОМВРИ (сряда) 2010  
29 ОКТОМВРИ (петък) 2010, 19 часа

МЛАДЕЖКИ ТЕАТЪР "Николай Бинев" София, КАМЕРНА СЦЕНА 

с подкрепата на Столична Община ~ Фондация "Америка за България"

МУЛТИМЕДИЕН ТЕАТРАЛЕН СПЕКТАКЪЛ

по пиесата на Саня Домазет

превод Ася Йованович

В РОЛИТЕ

Фрида Кало Станка Калчева (Икар 2009 Аскеер 2009)  
Мария Виларо Койна Русева

Диего Ривера Цветан Даскалов Лев Троцки Малин Кръстев

Кристина Кало Искра Донова Гилермо Кало Вихър Стойчев 
 Антонен Арто Вежен Велчовски Лола Стайн Елена Бърдарска  

Бог Борис Кръстев

Сценография ВЕНЕЛИН ШУРЕЛОВ ~... Костюми АНТОАНЕТА КОСТОВА  
Мултимедия ЕВГЕНИЯ СЪРБЕВА
Авторска музика КАЛИН НИКОЛОВ (Икар 2008 Аскеер 2006) ~... 

Вокал на песен МИХАЕЛА НАЧКОВА Фотограф ИЛИЯН РУЖИН 

Режисура ВЕСЕЛИН ДИМОВ ~...

Фрида – икона на революцията, Фрида – икона на женската еманципация, Фрида – икона на самоуките творци, Фрида – фешън-икона, Фрида – киборг-икона,    Ф р и д а  –  . . . Образът на Фрида продължава да съпътства съвремието ни. Филми, статии, биографии ...

Преди няколко месеца влязох в една книжарница в Берлин – в нея имаше повече от тридесет различни луксозни албума за Фрида – не само картините и дневника й, а и отделни големи албуми посветени на нейните писма, на писмата до нея, на нейния личен гардероб и вещи, на куклите й, на нейните фотографии, на фотографиите направени от други за нея, документални очерци, анализи, дори карти на местата и къщите, които е посетила ... И нейния кът в тази книжарница беше постоянно пълен с хора. Какво е това, казах си? Вярно, наближаваше нейна изложба, но всичко това някак напомняше култ или фетиш.

Дали личният чар или самобитното творчество, дали граничната личност или превъзмогването на болката? Американската изследователка Дона Харауей в своя „Манифест на киборгите” от 1985 година обявява настъпването на нова ера в цивилизацията, ерата на хибридите между хора и машини. Там тя посочва Фрида Кало като предтеча и икона на киборгите. Дали не търсехме в тази книжарница мост към близкото минало, за да разберем настоящето? Връзка с пророк? Кое е в центъра на магнетичността на този образ?

За първи път видях Фрида и нейни картини, когато бях на петнайсет години. Помня, че се стреснах, изумих и уплаших. Не бях виждал подобни картини, нито подобно същество. От албума ме гледаше лице на полужена-полумъж, с поглед на жрец, осанка на кралица, с много болка, тъга, но и будност в очите. Затаен в горда маска вулкан от чувства и страст.

Картините й ме изумиха със своята „неправилност”, в тях имаше нещо детско, наивно, но и много зловещо, вълнуващо, усещаха се някак с корема, миришеха на „друг свят”, където е шарено, красиво и страшно. 

Години по-късно, попаднах на пиесата на Саня Домазет  и отново изпитах онова вълнение в корема и любопитство към този „друг свят”. Пиесата разказваше за спомените и виденията на Фрида от последните й дни и копнежа й по живота и смъртта. Привлече ме идеята за визуален спектакъл, който пренася в „друг свят” и разказва за една емблематична, чаровна  и многопластова личност. По темата имаше толкова фенове, че не беше трудно да се намерят съучастници. Благодарен съм им много на всички.

Фрида е свръхлюбопитна тема. Тя е сякаш торнадо, водовъртеж от противоречия – в нея се вплитат мъдрост и самоунищожение, методичност и хаотичност, властност и мекота, ярост и смирение, невинност и циничност, вяра и безнадежност.  

Фрида е също гранична личност – между мъжа и жената, човека и машината, полудяването и просветлението, между тоталната свобода и тоталната зависимост. С това тя е много съвременна. Мисля, че нейната емоционална ситуация е ситуацията на много жени в наше време, а  в сложната й любовна  връзка с Диего се отразяват  всички основни съвременни теми в мъжко женските отношения. 

В цивилизования  свят, в който живеем, болката и смъртта са табу. Те са врага. Едното постоянно избягваме, а за другото дори не говорим. В такова време, образът Фрида изскача с алтернативен вариант; с пример, че посрещането на болката може да не направи човек задължително жертва, а да го качи на друго ниво; с напомняне, че болката е също будност. 

Веселин Димов

предстои да видите ...

ФРИДА, ДИЕГО и ТРОЦКИ
в няколко картини от тяхната любовна и житейска история
на сцената на Младежки театър "Николай Бинев"
едно гарантирано събитие
за следващия театрален сезон в СОФИЯ!

Ф Р И Д А
мултимедиен театрален спектакъл
по пиесата на
САНЯ ДОМАЗЕТ
"Фрида - 22 картини"


Младежки театър "Николай Бинев"
сезон 2010/2011
ПРЕМИЕРА  30 септември (четвъртък) 2010 
                     с пресконференция за журналисти
                     1 октомври (петък) 2010
                     4 октомври (понеделник) 2010
                 

Мексиканската художничка Фрида Кало /1907-1954/ е една от култовите и най-обичани фигури в изкуството на ХХ век. Образът й се е превърнал в икона на свободата, а името й - в символ на живот, изпълнен с много страст, интензивност, болка и любов. Ярката и противоречива личност на Фрида Кало, гордата й осанка на кралица и невероятните й картини, продължават и днес да будят в съзнанието на много хора голям интерес, възхита и удивление.

Историята на Фрида и Диего е една покъртителна любовна и житейска история, в която се отразяват всички големи теми и проблеми на съвременното ни общество.

В РОЛИТЕ

Фрида Кало Станка Калчева
(Икар 2009 Аскеер 2009)
Диего Ривера Цветан Даскалов
Мария Виларо Койна Русева
Кристина Кало Искра Донова
Гилермо Кало Вихър Стойчев
Лев Троцки Малин Кръстев
Антонен Арто Вежен Велчовски
Лола Стайн Елена Бърдарска
Бог Борис Кръстев

Декор и мултимедия ВЕНЕЛИН ШУРЕЛОВ ~...
Костюмография АНТОАНЕТА КОСТОВА
Анимация ЕВГЕНИЯ СЪРБЕВА
Музикална среда КАЛИН НИКОЛОВ (Икар 2008 Аскеер 2006) ~...
Режисура ВЕСЕЛИН ДИМОВ ~...



... един мултимедиен театрален спектакъл за Фрида Кало е винаги

много интересна, вълнуваща и отговорна артистична задача

естетиката на изкуството и живота на Фрида /при нея те винаги са били слети/ е наситена с емоции, красота и болка, и приковава вниманието

епохата и обкръжението на Фрида са от време, което буди в съвременния човек чувство на носталгия и романтичност

художественият й свят е толкова богат, цялостен и ярък, че сам по себе си е като "отделен свят"

съвременният театрален зрител е преситен от представления,

в които се разрушават представи, иронизират идеи, царят
безнадеждност, уличен жаргон и евтини смешки

той, Зрителят, има нужда от свързване със света на мечтателите, на визионерите, има нужда от ярки, костюмни спектакли, говорещи на поетичен и разбираем език за съществените теми от живота

В.Д.

Реализира се с подкрепата на СОФИЙСКА ОБЩИНА, СТОЛИЧНА ПРОГРАМА "КУЛТУРА".

предстои да видите ... НАШИЯТ 10ти ЮБИЛЕЕН СПЕКТАКЪЛ

Д О М
по пиесата СИБИР от Феликс Митерер

моноспектакъл на Иван Несторов
глас - Ирина Голева

 

преводач: Владко Мурдаров
сценография и костюми: Венелин Шурелов
музика: Тодор Стоянов (амбиент анархист)
режисьор: Веселин Димов


Театрална Работилница Сфумато, Камерна сцена
сезон 2009/2010
ПРЕМИЕРА - 7 април (сряда) 2010, 19 часа

Народен театър "Иван Вазов", Сцена на IV етаж

сезон 2011/2012

ПРЕМИЕРА 3 май 2011 (вторник)

ПРЕМИЕРА 17 май 2011 (вторник)

19.30 часа 

"Степента на развитие на една цивилизация се измерва в отношението й към възрастните хора."

... Това е второто ми депортиране! ... Моето второ депортиране в този живот.
Първото беше в Си бир! ... Като военнопленник.
Второто е в този дом! ... Също някакъв Сибир! ...

... Трябва да ви призная нещо, господин президент. Вече мислех, че не сте получили моето писмо. Че се е загубило. Като президент човек получава много писма, предполагам. Много се радвам, че жертвате от времето си. Нали в края на краищата един президент има толкова много задължения. Толкова много срещи. Откривания на фестивали. Откривания на магистрали. Откривания на сгради. Държавни приеми. Държавни посещения. Един такъв баща на страната има много работа. А сега идвате дори с вашата очарователна съпруга. Много се радвам. Наистина. Сега веднага ще ви разведа из лагера ...

... красив, вълнуващ, поетичен, остър и социално критичен текст
изпълнена с много ирония и чувство за хумор изповед, интимни мисли, чувства и спомени на един 80-годишен мъж, изпратен от своите роднини в старчески дом ...

***

Феликс Митерер (р. 1948 година в Тирол, Австрия) е австрийски драматург, актьор и режисьор, един от най-успешните съвременни немскоезични писатели, носител на множество европейски литературни награди.
"Сибир" е най-поставяната му пиеса.





 

Спектакълът е реализиран с подкрепата на МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА и АВСТРИЙСКО ПОСОЛСТВО - София.

УРА! ние НЕ съществуваме ...

ВЕЧЕР НА СВОБОДНИЯ ТЕАТЪР
съвместна инициатива на
Асоциация за свободен театър (АКТ) и Младежки театър "Николай Бинев"

23 февруари (вторник) 2010, 19 часа
в Клуб на актьора - Младежки театър
Театрална Компания Момо и приятели представят ...

ВЕЧЕР НА ДАНИИЛ ХАРМС

Гениалният руски авангардист ДАНИИЛ ХАРМС /1905 - 1942/ е един от най-радикалните и креативни експериментатори в изкуството на ХХ век, дързък поет, писател и драматург, обаятелен ексцентрик, неподражаем хуморист и философ-абсурдист, неуморен създател на нови естетически форми, заплатил с живота си за творческата си смелост...

Ще видите и ще чуете съвременни творби на български артисти, вдъхновени от изкуството на Хармс:

~три късометражни филма на режисьорите Андрей Гетов ("Фокусници" и "Бунт"), Камен Калев & Alice Winocour ("Малтопиус Олбрен")
~аудио-драмата "Елисавета Бам" - режисьор Веселин Димов
~концерт на музикантите от Ambient Anarchist
среда Виктор Георгиев

Welcome to the latest Independent Theater Night, organized by the Association of Independent Theater (AKT) and the Youth Theater. This night is dedicated to the Russian avant-guardist DANIIL KHARMS (1905-1942) - one of the most radical and creative experimenters of the 20th century art, a daring poet, writer and dramatist, an enchanting eccentric, an inimitable humorist and a philosopher-absurdist, a tireless creator of new esthetic forms, who eventually paid with his life for his artistic boldness... We present to you the works of contemporary Bulgarian artists, inspired by Daniil Kharms's writing: three short films directed by Andrey Getov, Kamen Kalev & Alice Winocour, Vesselin Dimov's audio-drama "Elisaveta Bam" and a live musical performance by Ambient Anarchist.

радиопиесата елисавета бам излезе на cd

предстои да чуете ...

ОЧАКВАЙТЕ излъчване в края на ЮНИ '09

... на 25 май 2009
във 2-ро студио на БНР

стартират записите на
втората ни р а д и о п и е с а

ЕЛИСАВЕТА БАМ
от Даниил ХАРМС
(писано с 12 по 24 декабря 1927 года)

При създаването на тази радио версия на "Елисавета Бам"
съкратих някои и добавих други текстове на Даниил Хармс.
Водел съм се първо от намерението
тази култова театрална пиеса да зазвучи като радио-пиеса
и второ - да е по-комуникативна със слушателя;
като същевременно се постарах да запазя
така характерния абсурд, ритъм и мелодика
на Хармсовите диалози. В.Д.

В РОЛИТЕ
Ирина Дочева (Икар 2009 за дебют) - ЕЛИСАВЕТА БАМ
Николай Върбанов - ПЬОТР НИКОЛАЕВИЧ
Огнян Голев - ИВАН ИВАНИЧ
Китодар Тодоров - ТАТЕНЦЕТО
Елена Бърдарска - МАЙЧЕТО

музикална среда и ефекти - АМБИЕНТ АНАРХИСТ
(Тодор Стоянов, Стефан Христов, Александър Даниел)
редактор - ИНА ВЪЛЧАНОВА
тонрежисура - ЕКИП НА СТУДИО 2 НА БНР
адаптация за радио и режисура - ВЕСЕЛИН ДИМОВ

Пьотр Николаевич:

Другари! Моля, както трябва да се вслушате в моите думи.
Грехът от доброто да се отличи е много трудно. Ето ви един пример.
Една майка обичала своето дете. Това дете било на две и половина години. Майката го носела в градината и го слагала в пясъка да си играе. Там донасяли своите деца и другите майки.
И ето веднъж в тази градина се втурнало едно бясно куче, хвърлило се направо към децата и започнало да ги хапе.
Майките се хвърлили към своите деца, в това число и нашата майка. Тя, жертвайки себе си, подскочила към кучето и изтръгнала от неговата паст, както й се струвало, своето дете. Но след като откъснала детето, тя видяла, че това не е найното дете. И майката го хвърлила обратно на кучето, за да хване и спаси от смърт лежащото тук, съвсем наблизо, свое дете.
Кой ще ми отговори: съгрешила ли е тя, или е сътворила добро? ...

***

Даниил Хармс (р. 30.12.1905) е литературният псевдоним на Даниил Иванович Ювачёв, руски (съветски) писател и поет - един от най-самобитните и оригинални творци в световната литература. Първият известен ни литературен опит на Хармс датира от 1922 и е подписан DCH. До края на живота си Хармс ще импровизира с псевдонимите си и ще натрупа около 20 варианта. Съществуват различни версии за значението на псевдонима “Хармс”. Според някои в основата е френското "“le charmе" – очарование, пленителност. Според други това е санскритското «Dharma» - праведност, благочестие. В края на 20-те години на ХХ век Хармс става един от основателите на авангардната поетическа група Обединение за реално изкуство (ОБЭРИУ). Симулирайки умело шизофрения и избягвайки разстрел, умира от глад на 2.02.1942 г. в психическото отделение по време на блокадата на Ленинград от нацистите.