Ф Р И Д А



30 СЕПТЕМВРИ (четвъртък) 2010 с пресконференция за журналисти
1 ОКТОМВРИ (петък) 2010 ПРЕМИЕРА
4 ОКТОМВРИ (понеделник) 2010 ПРЕМИЕРА
 12 ОКТОМВРИ (вторник) 2010 20 ОКТОМВРИ (сряда) 2010  
29 ОКТОМВРИ (петък) 2010, 19 часа
МЛАДЕЖКИ ТЕАТЪР "Николай Бинев" София, КАМЕРНА СЦЕНА 
с подкрепата на Столична Община ~ Фондация "Америка за България"

МУЛТИМЕДИЕН ТЕАТРАЛЕН СПЕКТАКЪЛ
по пиесата на Саня Домазет
превод Ася Йованович

В РОЛИТЕ
Фрида Кало Станка Калчева (Икар 2009 Аскеер 2009)  
Мария Виларо Койна Русева
Диего Ривера Цветан Даскалов Лев Троцки Малин Кръстев
Кристина Кало Искра Донова Гилермо Кало Вихър Стойчев 
 Антонен Арто Вежен Велчовски Лола Стайн Елена Бърдарска  
Бог Борис Кръстев


Сценография ВЕНЕЛИН ШУРЕЛОВ ~... Костюми АНТОАНЕТА КОСТОВА  
Мултимедия ЕВГЕНИЯ СЪРБЕВА
Авторска музика КАЛИН НИКОЛОВ (Икар 2008 Аскеер 2006) ~... 
Вокал на песен МИХАЕЛА НАЧКОВА Фотограф ИЛИЯН РУЖИН 
Режисура ВЕСЕЛИН ДИМОВ ~...


Фрида – икона на революцията, Фрида икона на женската еманципация, Фрида икона на самоуките творци, Фрида фешън-икона, Фрида киборг-икона,    Ф р и д а  –  . . . Образът на Фрида продължава да съпътства съвремието ни. Филми, статии, биографии ...


Преди няколко месеца влязох в една книжарница в Берлин – в нея имаше повече от тридесет различни луксозни албума за Фрида – не само картините и дневника й, а и отделни големи албуми посветени на нейните писма, на писмата до нея, на нейния личен гардероб и вещи, на куклите й, на нейните фотографии, на фотографиите направени от други за нея, документални очерци, анализи, дори карти на местата и къщите, които е посетила ... И нейния кът в тази книжарница беше постоянно пълен с хора. Какво е това, казах си? Вярно, наближаваше нейна изложба, но всичко това някак напомняше култ или фетиш.

Дали личният чар или самобитното творчество, дали граничната личност или превъзмогването на болката? Американската изследователка Дона Харауей в своя „Манифест на киборгите” от 1985 година обявява настъпването на нова ера в цивилизацията, ерата на хибридите между хора и машини. Там тя посочва Фрида Кало като предтеча и икона на киборгите. Дали не търсехме в тази книжарница мост към близкото минало, за да разберем настоящето? Връзка с пророк? Кое е в центъра на магнетичността на този образ?
За първи път видях Фрида и нейни картини, когато бях на петнайсет години. Помня, че се стреснах, изумих и уплаших. Не бях виждал подобни картини, нито подобно същество. От албума ме гледаше лице на полужена-полумъж, с поглед на жрец, осанка на кралица, с много болка, тъга, но и будност в очите. Затаен в горда маска вулкан от чувства и страст.
Картините й ме изумиха със своята „неправилност”, в тях имаше нещо детско, наивно, но и много зловещо, вълнуващо, усещаха се някак с корема, миришеха на „друг свят”, където е шарено, красиво и страшно. 


Години по-късно, попаднах на пиесата на Саня Домазет  и отново изпитах онова вълнение в корема и любопитство към този „друг свят”. Пиесата разказваше за спомените и виденията на Фрида от последните й дни и копнежа й по живота и смъртта. Привлече ме идеята за визуален спектакъл, който пренася в „друг свят” и разказва за една емблематична, чаровна  и многопластова личност. По темата имаше толкова фенове, че не беше трудно да се намерят съучастници. Благодарен съм им много на всички.

Фрида е свръхлюбопитна тема. Тя е сякаш торнадо, водовъртеж от противоречия – в нея се вплитат мъдрост и самоунищожение, методичност и хаотичност, властност и мекота, ярост и смирение, невинност и циничност, вяра и безнадежност.  
Фрида е също гранична личност – между мъжа и жената, човека и машината, полудяването и просветлението, между тоталната свобода и тоталната зависимост. С това тя е много съвременна. Мисля, че нейната емоционална ситуация е ситуацията на много жени в наше време, а  в сложната й любовна  връзка с Диего се отразяват  всички основни съвременни теми в мъжко женските отношения. 

В цивилизования  свят, в който живеем, болката и смъртта са табу. Те са врага. Едното постоянно избягваме, а за другото дори не говорим. В такова време, образът Фрида изскача с алтернативен вариант; с пример, че посрещането на болката може да не направи човек задължително жертва, а да го качи на друго ниво; с напомняне, че болката е също будност. 


Веселин Димов