ДОН ЖУАН
ИЛИ ЛЮБОВТА КЪМ ГЕОМЕТРИЯТА
от Макс Фриш
комедия
на сцената на
Драматичен Театър
"Гео Милев" Стара Загора
"Гео Милев" Стара Загора
сезон 2010/2011 ~...
ОЧАКВАЙТЕ ПРЕМИЕРАТА НА 17 НОЕМВРИ 2010, 19 ЧАСА
пресконференция - на 17 НОЕМВРИ 2010, 13.30 ЧАСА
в зала "Фоайе" на Община Стара Загора
21 АПРИЛ 2011 (четвъртък) 19 ЧАСА
17 МАРТ 2011 (четвъртък) 19 ЧАСА
23 ФЕВРУАРИ 2011 (сряда) 19 ЧАСА17 МАРТ 2011 (четвъртък) 19 ЧАСА
27 ЯНУАРИ 2011 (четвъртък) 19 ЧАСА
14 ДЕКЕМВРИ 2010 (вторник) 19 ЧАСА
30 НОЕМВРИ 2010 (вторник) 19 ЧАСА
22 НОЕМВРИ 2010 (понеделник) 19 ЧАСА
сценография ТЕОДОРА ЛАЗАРОВА ~...
и ЗЛАТНА МИХАЙЛОВА
хореография ВАЛЕРИЙ КОНДРАТЦЕВ
превод на текста ВЕНЦЕСЛАВ КОНСТАНТИНОВ В РОЛИТЕ
Дон Жуан ИВАН КАЛОШЕВ ~...
Миранда СИЛВАНА ПИШИМАРОВА ~...
Отец Диего, Епископ ХРИСТОФОР НЕДКОВ ~...
Дон Гонсало СТЕФАН ДЕЛЕВ ~...
Доня Елвира ЕЛЕНА АЗАЛОВА
Доня Ана ИВЕЛИНА КОЛЕВА
Дон Балтасар Лопес, Алонсо СТАНИСЛАВ СТАНЕВ
Селестина и статуя на Командора ГАЛЯ АЛЕКСАНДРОВА
Лепорело СТЕФАН БОРИСОВ
Дон Родриго ПАВЛИН ТАНЕВ ~...
Доня Инес СВЕТЛА ТОДОРОВА ~...
Тенорио ДИМИТЪР КАРАМАЛАКОВ
Братовчед 1, Агент, Певец ДИМИТЪР МИТЕВ ~...
Братовчед 2, Агент, Певец ЦВЕТОМИР ЧЕРКЕЗОВ
Севилска вдовица МАРИЯ ЕНЕВА
Участват още ГЕОРГИ ГАНЧЕВ (РАЙЧЕВ), ЛИНА РАЙКОВА, ЙОРДАНКА ВАСИЛЕВА
" ... Дон-Жуановата слава на прелъстител (която го преследва постоянно, без сам той да се идентифицира с нея) е едно недоразумение от страна на дамите. Той е интелектуалец, макар че е физически добре сложен и няма нищо общо с очилатия кабинетен учен.Онова, което го прави неотразим за дамите на Севиля, е преди всичко неговата духовност, неговото домогване до една мъжка духовност. Тя се възприема като оскръбление, понеже е насочена не към жената, а към съвсем други цели и поначало определя на жената само епизодична роля - с всеизвестния резултат, че този епизод поглъща целия живот на Дон Жуан.
Дон Жуан е красив в своята неустрашимост пред житейските изпитания. Той съвсем не е наконтен хубавец. Нито пък Херкулес.
Неговата мъжественост се движи близо до границата с женствеността. За него тя не е нещо самопонятно, а е по-скоро някакво скъпоценно притежание, което няма защо да се замества например с войнишка поза. Но Дон Жуан трябва постоянно да защитава своята мъжественост, понеже тя е застрашена. Лицето му - какъвто и вид да има - се отличава с будния поглед на човек, над когото е надвиснала опасност. Такива хора са склонни към радикализъм.Що се отнася до невярността - най-популярния недостатък на всеки Дон Жуан, - това означава следното: не заради новата страст той изоставя предишната; отблъсква го всичко, което не отговаря на истината. Той изоставя всяка жена не от любов към следващата, а от любов към нещо по-възвишено от жената - например геометрията.
Неговата невярност произлиза не от някакъв прекалено мощен нагон, а от страха да не се самоизмами, да не изгуби себе си - това е будният страх от женственото у самия него.Дон Жуан несъмнено е Нарцис. Всъщност той обича само себе си. Легендарното число на неговите любовници (1003) не действа отблъскващо само защото предизвиква смях, а буди смях, понеже се пресмята нещо там, където същността съвсем не е в бройката.
Преведено в думи, това ще рече: Дон Жуан остава винаги сам. Тъй че той не познава любовта ... "(Макс Фриш за съвременния лик на Севилския измамник, 1953)
~ ~ ~
От много пиеси за Дон Жуан в световната драматургия, тази ми е любима.
Тя е интелигентна, забавна, изненадваща и нестандартна. В нея прочутия севилски прелъстител освен, че отново се изправя в двубой с небето, е и сам създател на своя мит и низвергване в Ада.
Този спектакъл е за трагикомедията на любовта, за вечния мъжко-женски "театър", за израстването от младостта към зрелостта, за стремежа на мъжа към истината и страха му от женствеността.
Историята на едно момче и едно момиче...
Има ли четвърто измерение и на колко е равно едно плюс едно?
Веселин Димов
снимки Борислав Лазаров
МАКС ФРИШ (1911-1991) е швейцарски белетрист, есеист и драматург. Роден е в Цюрих през 1911 г. в семейството на архитект-строител и най-напред изучава германистика. Но след като през 1933 г. в Германия идва на власт Хитлер, Фриш се изпълва с неудовлетворение от "хуманитарните дисциплини", прекъсва следването си и става журналист на свободна практика. Пътува из Чехословакия, Унгария, Сърбия, Босна, Далмация, Турция; обикаля пеш из Гърция и опознава нейните старини.
През 1934 г. Макс Фриш публикува първата си книга - романа "Юрг Райнхарт". През 1945 г. в Цюрихския драматичен театър е поставена и първата му пиеса-реквием "Ето че те отново пеят". Следват драмите "Санта Крус" (1946), "Когато войната свърши" (1949), "Граф Йодерланд" (1951) и големият му световен успех - комедията "ДОН ЖУАН ИЛИ ЛЮБОВТА КЪМ ГЕОМЕТРИЯТА" (1953). Слава на белетрист му донасят романите "Щилер" (1954), "Хомо Фабер" (1957) и "Ще се нарека Гантенбайн" (1964). През последните години на живота му вниманието привлякоха повестта му "Монтаук" (1975), драмата "Триптих" (1978), както и повестите "Човекът се появява през холоцена" (1979) и "Синята брада" (1982).
В творчеството си писателят разглежда отчуждението на съвременния човек от света, от себеподобните и от самия себе си, загубата на индивидуалната самоличност и нравствени устои, като излага възгледите си на хуманист и моралист.
Макс Фриш е удостоен с редица литературни отличия, между които наградата "Вилхелм Раабе" на град Брауншвайг (1955), престижната литературна награда "Георг Бюхнер" (1958), "Голямата художествена награда на град Дюселдорф" (1962), "Литературната награда на град Йерусалим" (1965), наградата "Фридрих Шилер" на провинция Баден-Вюртемберг (1965), Голямата швейцарска награда "Шилер" (1973) и наградата "Хайнрих Хайне" на град Дюселдорф (1989). В чест на писателя град Цюрих учредява през 1998 г. литературната награда "Макс Фриш".
