ТЕАТРАЛНА КОМПАНИЯ МОМО

ПРОРОЧЕСТВО _ПРЕМИЕРА_ 13 и 17 ЯНУАРИ 2012

2011-11-12T12:43:00.001-08:00

пророчесtво_метаfизичен бюлеtин

токшоу по tекстове на_

петер хандkе_и веселин димов

премиера_17 януаrи 2012_19 часа
премиера_13 януаrи 2012_19 часа
*премиера_19 nоември 2011_20:30 часа

в рамките на_аст фестивал за свободен театър 
театрална работилницасфумато_kамерна сцена

на български език_with english subtitles

времетраене_50 минути

режисьор и музикална среда_веселин димов 

превод_владко мурдаров
дизайн_видео и костюми_евгения сърбева

участват_елена димитрова_и
_александър митрев

спектакълът включва

пиесите самообвинение, пророчество и избрани текстове от каспар

използвани са и авторски текстове на веселин димов

темите са

вината, егото, идентификацията и

болезненото търсене на истина за самия себе си и за живеенето си в света

двама герои са в акция на самообвинение и отчаяно търсене на изход

тегнещите въпроси без отговор

създават завихряне в атмосферата и телепортират при тях представители от друга галактика, които известяват за най-новото древно пророчество …

визточната традиция се смята, че

 „срещата” се случва, когато търсенето спре

_спектакълът е идея за театър, която нося всебе си 
от години

театър, в който темата е съзнанието _не отраженията и не дори самото огледало,а гледащият в него _субектът 

_по дефиниция театърът е сблъсък, конфликт и санеобходими двама, но конфликтът е вече интернализиран и постоянен и от XX век насам вечеедин-единствен човек е театър, няма нужда от втори

и все пак в този спектакълте ще са двама, но не като две отделности, а като една цялост в две тела – 

мъжко и женско, да и не, въпросът и отговорът 

_недуализъм в действие

_а публиката да бъде като наблюдател,воайор на една свещена, вечна игра_

бих искал даразкажа с този спектакъл за собственото си търсене и неговата история 

„_родил съм се натози свят... 

_и направихразлика между „аз” и „ти”... 

_интересува мекрайната интензивност на запитването, 

вълнува ме отчаянието на човек, койторисува кръг на земята около себе си и се зарича „няма да напусна този кръгдокато не разбера кой съм аз!” 

катопримери за подобен тип театър, които съм гледал и ме вдъхновяват, бих посочилдиалози по платон на анатолий василиев и великиятинквизитор на питър брук _това са спектакли, които разсъждават и полемизират саскетични, изчистени театрални средства за езотеричната истина за човека, сискреност и дълбочина 

_вдъхновява ме тяхната смелост и директност _вярвам, че диалозите за истината и същественото не санапълно излезли от територията на театъра, брутално изместени от забавлението,и това ме мотивира и вълнува за бъдещия спектакъл ...



_може ли да секаже това, което не е за казване? 
Аз ли съм роден в света или света в Мен?
 „Самообвинение”,„Каспър” и „Пророчество” са първите пиеси на ранния Хандке от средата на 60те _те бяха и едни от първите текстове за театър, които съм чел 
_този спектакъл e посветен на 2012 година
на болката да си човек
на непосилната лекота набитието
 и възможността
за раждане на планетарно съзнание  

веселин димов 

петер хандке
(роден 1942 г. в град грифен, австрия) е един от най-изявените и поставяни съвременни европейски драматурзи

автор е на петнадесет пиеси, които са преведени на български език от владко мурдаров и издадени в два тома от издателство рива

автор е и на сценариите на култовите филми на вим вендерс криле на желанието, в потока на времето, погрешно движение и страхът на вратаря от дузпа

носител на престижните литературни награди кафка, хауптман, грилпарцер и др.

този спектакъл е вдъхновен от

нисаргадата махарадж 
(1897-1981, мумбай, индия) - индийски духовен учител от традицията на адвайта веданта - учението на недуализма

той не е писал, а е отговарял на множество въпроси на духовни търсачи, идващи при него от цял свят, чиито разговори са били стенографирани

неговите отговори са се отличавали с изключителна яснота, разбиране, мъдрост, безкомпромисност, директност и остроумие

тези диалози са събрани в книгата i am that

пророчесtво_метаfизичен бюлеtин

токшоу по tекстове на_

петер хандkе_и веселин димов

е реализиран с финансовата подкрепа на

собственик на правата за разпространение SV Suhrkamp Verlag

втори сезон за ФРИДА 2011~2012

2011-10-03T15:19:00.000-07:00

22 февруари 2012 (сряда)
18 януари 2012 (сряда)
16 декември 2011 (петък)
1 ноември 2011 (вторник)
11 октомври 2011 (вторник)
втори сезон за Ф Р И Д А

в афиша на Младежки театър Николай Бинев, Камерна зала, 19 часа

~т р е й л ъ р н а с п е к т а к ъ л а~

трети сезон за СИБИР 2011~2012

2011-10-02T16:30:00.000-07:00

28 февруари 2012 (вторник)
8 декември 2011 (четвъртък)
19 ноември 2011 (събота) и
20 октомври 2011 (четвъртък)

трети сезон за СИБИР

в афиша на Народен театър Иван Вазов, Сцена на IV етаж, 19.30 часа

предстои да видите ...

2010-10-09T15:28:00.000-07:00

ДОН ЖУАН

ИЛИ ЛЮБОВТА КЪМ ГЕОМЕТРИЯТА

от Макс Фриш

комедия

на сцената на

Драматичен Театър
"Гео Милев" Стара Загора

сезон 2010/2011 ~...

анонс

ОЧАКВАЙТЕ ПРЕМИЕРАТА НА 17 НОЕМВРИ 2010, 19 ЧАСА

пресконференция - на 17 НОЕМВРИ 2010, 13.30 ЧАСА

в зала "Фоайе" на Община Стара Загора

ГЛЕДАЙТЕ ОТНОВО и на ...

21 АПРИЛ 2011 (четвъртък) 19 ЧАСА
17 МАРТ 2011 (четвъртък) 19 ЧАСА

23 ФЕВРУАРИ 2011 (сряда) 19 ЧАСА
27 ЯНУАРИ 2011 (четвъртък) 19 ЧАСА
14 ДЕКЕМВРИ 2010 (вторник) 19 ЧАСА
30 НОЕМВРИ 2010 (вторник) 19 ЧАСА
22 НОЕМВРИ 2010 (понеделник) 19 ЧАСА

постановка и муз. оформление ВЕСЕЛИН ДИМОВ ~...

сценография ТЕОДОРА ЛАЗАРОВА ~...

и ЗЛАТНА МИХАЙЛОВА

хореография ВАЛЕРИЙ КОНДРАТЦЕВ

превод на текста ВЕНЦЕСЛАВ КОНСТАНТИНОВ

В РОЛИТЕ

Дон Жуан ИВАН КАЛОШЕВ ~...
Миранда СИЛВАНА ПИШИМАРОВА ~...
Отец Диего, Епископ ХРИСТОФОР НЕДКОВ ~...
Дон Гонсало СТЕФАН ДЕЛЕВ ~...
Доня Елвира ЕЛЕНА АЗАЛОВА
Доня Ана ИВЕЛИНА КОЛЕВА
Дон Балтасар Лопес, Алонсо СТАНИСЛАВ СТАНЕВ
Селестина и статуя на Командора ГАЛЯ АЛЕКСАНДРОВА
Лепорело СТЕФАН БОРИСОВ
Дон Родриго ПАВЛИН ТАНЕВ ~...
Доня Инес СВЕТЛА ТОДОРОВА ~...
Тенорио ДИМИТЪР КАРАМАЛАКОВ
Братовчед 1, Агент, Певец ДИМИТЪР МИТЕВ ~...
Братовчед 2, Агент, Певец ЦВЕТОМИР ЧЕРКЕЗОВ
Севилска вдовица МАРИЯ ЕНЕВА
Участват още ГЕОРГИ ГАНЧЕВ (РАЙЧЕВ), ЛИНА РАЙКОВА, ЙОРДАНКА ВАСИЛЕВА

" ... Дон-Жуановата слава на прелъстител (която го преследва постоянно, без сам той да се идентифицира с нея) е едно недоразумение от страна на дамите. Той е интелектуалец, макар че е физически добре сложен и няма нищо общо с очилатия кабинетен учен.
Онова, което го прави неотразим за дамите на Севиля, е преди всичко неговата духовност, неговото домогване до една мъжка духовност. Тя се възприема като оскръбление, понеже е насочена не към жената, а към съвсем други цели и поначало определя на жената само епизодична роля - с всеизвестния резултат, че този епизод поглъща целия живот на Дон Жуан.
Дон Жуан е красив в своята неустрашимост пред житейските изпитания. Той съвсем не е наконтен хубавец. Нито пък Херкулес.
Неговата мъжественост се движи близо до границата с женствеността. За него тя не е нещо самопонятно, а е по-скоро някакво скъпоценно притежание, което няма защо да се замества например с войнишка поза. Но Дон Жуан трябва постоянно да защитава своята мъжественост, понеже тя е застрашена. Лицето му - какъвто и вид да има - се отличава с будния поглед на човек, над когото е надвиснала опасност. Такива хора са склонни към радикализъм.
Що се отнася до невярността - най-популярния недостатък на всеки Дон Жуан, - това означава следното: не заради новата страст той изоставя предишната; отблъсква го всичко, което не отговаря на истината. Той изоставя всяка жена не от любов към следващата, а от любов към нещо по-възвишено от жената - например геометрията.
Неговата невярност произлиза не от някакъв прекалено мощен нагон, а от страха да не се самоизмами, да не изгуби себе си - това е будният страх от женственото у самия него.
Дон Жуан несъмнено е Нарцис. Всъщност той обича само себе си. Легендарното число на неговите любовници (1003) не действа отблъскващо само защото предизвиква смях, а буди смях, понеже се пресмята нещо там, където същността съвсем не е в бройката.
Преведено в думи, това ще рече: Дон Жуан остава винаги сам. Тъй че той не познава любовта ... "

(Макс Фриш за съвременния лик на Севилския измамник, 1953)

~ ~ ~

От много пиеси за Дон Жуан в световната драматургия, тази ми е любима.

Тя е интелигентна, забавна, изненадваща и нестандартна. В нея прочутия севилски прелъстител освен, че отново се изправя в двубой с небето, е и сам създател на своя мит и низвергване в Ада.

Този спектакъл е за трагикомедията на любовта, за вечния мъжко-женски "театър", за израстването от младостта към зрелостта, за стремежа на мъжа към истината и страха му от женствеността.

Историята на едно момче и едно момиче...

Има ли четвърто измерение и на колко е равно едно плюс едно?

Веселин Димов

снимки Борислав Лазаров

МАКС ФРИШ (1911-1991) е швейцарски белетрист, есеист и драматург. Роден е в Цюрих през 1911 г. в семейството на архитект-строител и най-напред изучава германистика. Но след като през 1933 г. в Германия идва на власт Хитлер, Фриш се изпълва с неудовлетворение от "хуманитарните дисциплини", прекъсва следването си и става журналист на свободна практика. Пътува из Чехословакия, Унгария, Сърбия, Босна, Далмация, Турция; обикаля пеш из Гърция и опознава нейните старини.

През 1934 г. Макс Фриш публикува първата си книга - романа "Юрг Райнхарт". През 1945 г. в Цюрихския драматичен театър е поставена и първата му пиеса-реквием "Ето че те отново пеят". Следват драмите "Санта Крус" (1946), "Когато войната свърши" (1949), "Граф Йодерланд" (1951) и големият му световен успех - комедията "ДОН ЖУАН ИЛИ ЛЮБОВТА КЪМ ГЕОМЕТРИЯТА" (1953). Слава на белетрист му донасят романите "Щилер" (1954), "Хомо Фабер" (1957) и "Ще се нарека Гантенбайн" (1964). През последните години на живота му вниманието привлякоха повестта му "Монтаук" (1975), драмата "Триптих" (1978), както и повестите "Човекът се появява през холоцена" (1979) и "Синята брада" (1982).

В творчеството си писателят разглежда отчуждението на съвременния човек от света, от себеподобните и от самия себе си, загубата на индивидуалната самоличност и нравствени устои, като излага възгледите си на хуманист и моралист.

Макс Фриш е удостоен с редица литературни отличия, между които наградата "Вилхелм Раабе" на град Брауншвайг (1955), престижната литературна награда "Георг Бюхнер" (1958), "Голямата художествена награда на град Дюселдорф" (1962), "Литературната награда на град Йерусалим" (1965), наградата "Фридрих Шилер" на провинция Баден-Вюртемберг (1965), Голямата швейцарска награда "Шилер" (1973) и наградата "Хайнрих Хайне" на град Дюселдорф (1989). В чест на писателя град Цюрих учредява през 1998 г. литературната награда "Макс Фриш".

Ф Р И Д А~П Р Е М И Е Р А~С Е З О Н 2 0 1 0~2 0 1 1

2010-09-23T14:41:00.000-07:00

30 СЕПТЕМВРИ (четвъртък) 2010 с пресконференция за журналисти

1 ОКТОМВРИ (петък) 2010 ПРЕМИЕРА

4 ОКТОМВРИ (понеделник) 2010 ПРЕМИЕРА
12 ОКТОМВРИ (вторник) 2010 20 ОКТОМВРИ (сряда) 2010
29 ОКТОМВРИ (петък) 2010, 19 часа

МЛАДЕЖКИ ТЕАТЪР "Николай Бинев" София, КАМЕРНА СЦЕНА

с подкрепата на Столична Община ~ Фондация "Америка за България"

МУЛТИМЕДИЕН ТЕАТРАЛЕН СПЕКТАКЪЛ

по пиесата на Саня Домазет

превод Ася Йованович

В РОЛИТЕ

Фрида Кало Станка Калчева (Икар 2009 Аскеер 2009)
Мария Виларо Койна Русева

Диего Ривера Цветан Даскалов Лев Троцки Малин Кръстев

Кристина Кало Искра Донова Гилермо Кало Вихър Стойчев
Антонен Арто Вежен Велчовски Лола Стайн Елена Бърдарска

Бог Борис Кръстев

Сценография ВЕНЕЛИН ШУРЕЛОВ ~... Костюми АНТОАНЕТА КОСТОВА
Мултимедия ЕВГЕНИЯ СЪРБЕВА
Авторска музика КАЛИН НИКОЛОВ (Икар 2008 Аскеер 2006) ~...

Вокал на песен МИХАЕЛА НАЧКОВА Фотограф ИЛИЯН РУЖИН

Режисура ВЕСЕЛИН ДИМОВ ~...

Фрида – икона на революцията, Фрида – икона на женската еманципация, Фрида – икона на самоуките творци, Фрида – фешън-икона, Фрида – киборг-икона, Ф р и д а – . . . Образът на Фрида продължава да съпътства съвремието ни. Филми, статии, биографии ...

Преди няколко месеца влязох в една книжарница в Берлин – в нея имаше повече от тридесет различни луксозни албума за Фрида – не само картините и дневника й, а и отделни големи албуми посветени на нейните писма, на писмата до нея, на нейния личен гардероб и вещи, на куклите й, на нейните фотографии, на фотографиите направени от други за нея, документални очерци, анализи, дори карти на местата и къщите, които е посетила ... И нейния кът в тази книжарница беше постоянно пълен с хора. Какво е това, казах си? Вярно, наближаваше нейна изложба, но всичко това някак напомняше култ или фетиш.

Дали личният чар или самобитното творчество, дали граничната личност или превъзмогването на болката? Американската изследователка Дона Харауей в своя „Манифест на киборгите” от 1985 година обявява настъпването на нова ера в цивилизацията, ерата на хибридите между хора и машини. Там тя посочва Фрида Кало като предтеча и икона на киборгите. Дали не търсехме в тази книжарница мост към близкото минало, за да разберем настоящето? Връзка с пророк? Кое е в центъра на магнетичността на този образ?

За първи път видях Фрида и нейни картини, когато бях на петнайсет години. Помня, че се стреснах, изумих и уплаших. Не бях виждал подобни картини, нито подобно същество. От албума ме гледаше лице на полужена-полумъж, с поглед на жрец, осанка на кралица, с много болка, тъга, но и будност в очите. Затаен в горда маска вулкан от чувства и страст.

Картините й ме изумиха със своята „неправилност”, в тях имаше нещо детско, наивно, но и много зловещо, вълнуващо, усещаха се някак с корема, миришеха на „друг свят”, където е шарено, красиво и страшно.

Години по-късно, попаднах на пиесата на Саня Домазет и отново изпитах онова вълнение в корема и любопитство към този „друг свят”. Пиесата разказваше за спомените и виденията на Фрида от последните й дни и копнежа й по живота и смъртта. Привлече ме идеята за визуален спектакъл, който пренася в „друг свят” и разказва за една емблематична, чаровна и многопластова личност. По темата имаше толкова фенове, че не беше трудно да се намерят съучастници. Благодарен съм им много на всички.

Фрида е свръхлюбопитна тема. Тя е сякаш торнадо, водовъртеж от противоречия – в нея се вплитат мъдрост и самоунищожение, методичност и хаотичност, властност и мекота, ярост и смирение, невинност и циничност, вяра и безнадежност.

Фрида е също гранична личност – между мъжа и жената, човека и машината, полудяването и просветлението, между тоталната свобода и тоталната зависимост. С това тя е много съвременна. Мисля, че нейната емоционална ситуация е ситуацията на много жени в наше време, а в сложната й любовна връзка с Диего се отразяват всички основни съвременни теми в мъжко женските отношения.

В цивилизования свят, в който живеем, болката и смъртта са табу. Те са врага. Едното постоянно избягваме, а за другото дори не говорим. В такова време, образът Фрида изскача с алтернативен вариант; с пример, че посрещането на болката може да не направи човек задължително жертва, а да го качи на друго ниво; с напомняне, че болката е също будност.

Веселин Димов

предстои да видите ...

2010-02-28T11:18:00.001-08:00

ФРИДА, ДИЕГО и ТРОЦКИ
в няколко картини от тяхната любовна и житейска история
на сцената на Младежки театър "Николай Бинев"
едно гарантирано събитие
за следващия театрален сезон в СОФИЯ!

Ф Р И Д А
мултимедиен театрален спектакъл
по пиесата на
САНЯ ДОМАЗЕТ
"Фрида - 22 картини"

Младежки театър "Николай Бинев"
сезон 2010/2011
ПРЕМИЕРА 30 септември (четвъртък) 2010
                     с пресконференция за журналисти
                     1 октомври (петък) 2010
                     4 октомври (понеделник) 2010

Мексиканската художничка Фрида Кало /1907-1954/ е една от култовите и най-обичани фигури в изкуството на ХХ век. Образът й се е превърнал в икона на свободата, а името й - в символ на живот, изпълнен с много страст, интензивност, болка и любов. Ярката и противоречива личност на Фрида Кало, гордата й осанка на кралица и невероятните й картини, продължават и днес да будят в съзнанието на много хора голям интерес, възхита и удивление.

Историята на Фрида и Диего е една покъртителна любовна и житейска история, в която се отразяват всички големи теми и проблеми на съвременното ни общество.

В РОЛИТЕ

Фрида Кало Станка Калчева
(Икар 2009 Аскеер 2009)
Диего Ривера Цветан Даскалов
Мария Виларо Койна Русева
Кристина Кало Искра Донова
Гилермо Кало Вихър Стойчев
Лев Троцки Малин Кръстев
Антонен Арто Вежен Велчовски
Лола Стайн Елена Бърдарска
Бог Борис Кръстев

Декор и мултимедия ВЕНЕЛИН ШУРЕЛОВ ~...
Костюмография АНТОАНЕТА КОСТОВА
Анимация ЕВГЕНИЯ СЪРБЕВА
Музикална среда КАЛИН НИКОЛОВ (Икар 2008 Аскеер 2006) ~...
Режисура ВЕСЕЛИН ДИМОВ ~...

... един мултимедиен театрален спектакъл за Фрида Кало е винаги

много интересна, вълнуваща и отговорна артистична задача

естетиката на изкуството и живота на Фрида /при нея те винаги са били слети/ е наситена с емоции, красота и болка, и приковава вниманието

епохата и обкръжението на Фрида са от време, което буди в съвременния човек чувство на носталгия и романтичност

художественият й свят е толкова богат, цялостен и ярък, че сам по себе си е като "отделен свят"

съвременният театрален зрител е преситен от представления,

в които се разрушават представи, иронизират идеи, царят
безнадеждност, уличен жаргон и евтини смешки

той, Зрителят, има нужда от свързване със света на мечтателите, на визионерите, има нужда от ярки, костюмни спектакли, говорещи на поетичен и разбираем език за съществените теми от живота

В.Д.

Реализира се с подкрепата на СОФИЙСКА ОБЩИНА, СТОЛИЧНА ПРОГРАМА "КУЛТУРА".

предстои да видите ... НАШИЯТ 10ти ЮБИЛЕЕН СПЕКТАКЪЛ

2009-05-20T02:24:00.001-07:00

Д О М
по пиесата СИБИР от Феликс Митерер

моноспектакъл на Иван Несторов
глас - Ирина Голева

преводач: Владко Мурдаров
сценография и костюми: Венелин Шурелов
музика: Тодор Стоянов (амбиент анархист)
режисьор: Веселин Димов

Театрална Работилница Сфумато, Камерна сцена
сезон 2009/2010
ПРЕМИЕРА - 7 април (сряда) 2010, 19 часа

Народен театър "Иван Вазов", Сцена на IV етаж

сезон 2011/2012

ПРЕМИЕРА 3 май 2011 (вторник)

ПРЕМИЕРА 17 май 2011 (вторник)

19.30 часа

"Степента на развитие на една цивилизация се измерва в отношението й към възрастните хора."

... Това е второто ми депортиране! ... Моето второ депортиране в този живот.
Първото беше в Си бир! ... Като военнопленник.
Второто е в този дом! ... Също някакъв Сибир! ...

... Трябва да ви призная нещо, господин президент. Вече мислех, че не сте получили моето писмо. Че се е загубило. Като президент човек получава много писма, предполагам. Много се радвам, че жертвате от времето си. Нали в края на краищата един президент има толкова много задължения. Толкова много срещи. Откривания на фестивали. Откривания на магистрали. Откривания на сгради. Държавни приеми. Държавни посещения. Един такъв баща на страната има много работа. А сега идвате дори с вашата очарователна съпруга. Много се радвам. Наистина. Сега веднага ще ви разведа из лагера ...

... красив, вълнуващ, поетичен, остър и социално критичен текст
изпълнена с много ирония и чувство за хумор изповед, интимни мисли, чувства и спомени на един 80-годишен мъж, изпратен от своите роднини в старчески дом ...

***

Феликс Митерер (р. 1948 година в Тирол, Австрия) е австрийски драматург, актьор и режисьор, един от най-успешните съвременни немскоезични писатели, носител на множество европейски литературни награди.
"Сибир" е най-поставяната му пиеса.

Спектакълът е реализиран с подкрепата на МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА и АВСТРИЙСКО ПОСОЛСТВО - София.

УРА! ние НЕ съществуваме ...

2009-04-06T15:25:00.000-07:00

ВЕЧЕР НА СВОБОДНИЯ ТЕАТЪР
съвместна инициатива на
Асоциация за свободен театър (АКТ) и Младежки театър "Николай Бинев"

23 февруари (вторник) 2010, 19 часа
в Клуб на актьора - Младежки театър
Театрална Компания Момо и приятели представят ...

ВЕЧЕР НА ДАНИИЛ ХАРМС

Гениалният руски авангардист ДАНИИЛ ХАРМС /1905 - 1942/ е един от най-радикалните и креативни експериментатори в изкуството на ХХ век, дързък поет, писател и драматург, обаятелен ексцентрик, неподражаем хуморист и философ-абсурдист, неуморен създател на нови естетически форми, заплатил с живота си за творческата си смелост...

Ще видите и ще чуете съвременни творби на български артисти, вдъхновени от изкуството на Хармс:

~три късометражни филма на режисьорите Андрей Гетов ("Фокусници" и "Бунт"), Камен Калев & Alice Winocour ("Малтопиус Олбрен")
~аудио-драмата "Елисавета Бам" - режисьор Веселин Димов
~концерт на музикантите от Ambient Anarchist
среда Виктор Георгиев

Welcome to the latest Independent Theater Night, organized by the Association of Independent Theater (AKT) and the Youth Theater. This night is dedicated to the Russian avant-guardist DANIIL KHARMS (1905-1942) - one of the most radical and creative experimenters of the 20th century art, a daring poet, writer and dramatist, an enchanting eccentric, an inimitable humorist and a philosopher-absurdist, a tireless creator of new esthetic forms, who eventually paid with his life for his artistic boldness... We present to you the works of contemporary Bulgarian artists, inspired by Daniil Kharms's writing: three short films directed by Andrey Getov, Kamen Kalev & Alice Winocour, Vesselin Dimov's audio-drama "Elisaveta Bam" and a live musical performance by Ambient Anarchist.

радиопиесата елисавета бам излезе на cd

2009-04-06T15:04:00.001-07:00

предстои да чуете ...

2009-04-06T15:03:00.002-07:00

ОЧАКВАЙТЕ излъчване в края на ЮНИ '09

... на 25 май 2009
във 2-ро студио на БНР

стартират записите на
втората ни р а д и о п и е с а

ЕЛИСАВЕТА БАМ
от Даниил ХАРМС
(писано с 12 по 24 декабря 1927 года)

При създаването на тази радио версия на "Елисавета Бам"
съкратих някои и добавих други текстове на Даниил Хармс.
Водел съм се първо от намерението
тази култова театрална пиеса да зазвучи като радио-пиеса
и второ - да е по-комуникативна със слушателя;
като същевременно се постарах да запазя
така характерния абсурд, ритъм и мелодика
на Хармсовите диалози. В.Д.

В РОЛИТЕ
Ирина Дочева (Икар 2009 за дебют) - ЕЛИСАВЕТА БАМ
Николай Върбанов - ПЬОТР НИКОЛАЕВИЧ
Огнян Голев - ИВАН ИВАНИЧ
Китодар Тодоров - ТАТЕНЦЕТО
Елена Бърдарска - МАЙЧЕТО

музикална среда и ефекти - АМБИЕНТ АНАРХИСТ
(Тодор Стоянов, Стефан Христов, Александър Даниел)
редактор - ИНА ВЪЛЧАНОВА
тонрежисура - ЕКИП НА СТУДИО 2 НА БНР
адаптация за радио и режисура - ВЕСЕЛИН ДИМОВ

Пьотр Николаевич:

Другари! Моля, както трябва да се вслушате в моите думи.
Грехът от доброто да се отличи е много трудно. Ето ви един пример.
Една майка обичала своето дете. Това дете било на две и половина години. Майката го носела в градината и го слагала в пясъка да си играе. Там донасяли своите деца и другите майки.
И ето веднъж в тази градина се втурнало едно бясно куче, хвърлило се направо към децата и започнало да ги хапе.
Майките се хвърлили към своите деца, в това число и нашата майка. Тя, жертвайки себе си, подскочила към кучето и изтръгнала от неговата паст, както й се струвало, своето дете. Но след като откъснала детето, тя видяла, че това не е найното дете. И майката го хвърлила обратно на кучето, за да хване и спаси от смърт лежащото тук, съвсем наблизо, свое дете.
Кой ще ми отговори: съгрешила ли е тя, или е сътворила добро? ...

***

Даниил Хармс (р. 30.12.1905) е литературният псевдоним на Даниил Иванович Ювачёв, руски (съветски) писател и поет - един от най-самобитните и оригинални творци в световната литература. Първият известен ни литературен опит на Хармс датира от 1922 и е подписан DCH. До края на живота си Хармс ще импровизира с псевдонимите си и ще натрупа около 20 варианта. Съществуват различни версии за значението на псевдонима “Хармс”. Според някои в основата е френското "“le charmе" – очарование, пленителност. Според други това е санскритското «Dharma» - праведност, благочестие. В края на 20-те години на ХХ век Хармс става един от основателите на авангардната поетическа група Обединение за реално изкуство (ОБЭРИУ). Симулирайки умело шизофрения и избягвайки разстрел, умира от глад на 2.02.1942 г. в психическото отделение по време на блокадата на Ленинград от нацистите.

29 април 2009 - Първи европейски ден за Солидарност между поколенията

2009-04-06T15:02:00.001-07:00

Театрална Компания Момо подкрепя
акция - Бяла точка на ревера
на АCTassociation - Асоциация за Свободен Театър

http://actassociation.wordpress.com

блус под земята ПРЕМИЕРА сезон 2008/2009

2008-10-30T16:40:00.000-07:00

4 ноември 2008 (вторник), 19 часа ЧЕШКИ КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР, ЛИЛАВ САЛОН ....... 6 ноември 2008 (четвъртък), 19 часа СОФИЙСКА ГРАДСКА ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ ....... 7 ноември 2008 (петък), 19 часа СОФИЙСКА ГРАДСКА ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ ....... 2 декември 2008 (вторник), 19 часа ЧЕШКИ КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР, ЛИЛАВ САЛОН ....... 14 декември 2008 (неделя), 19 часа ЧЕРВЕНАТА КЪЩА ....... 15 декември 2008 (понеделник), 19 часа ЧЕРВЕНАТА КЪЩА ....... 30 януари 2009 (петък), 19 часа ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ ПРИ НАЦИОНАЛНАТА ХУДОЖЕСТВЕНА АКАДЕМИЯ ....... 18 февруари 2009 (сряда), 20 часа ЧЕРВЕНАТА КЪЩА ....... 19 март 2009 (четвъртък), 20 часа ЧЕРВЕНАТА КЪЩА ....... 10 април 2009 (петък), 20 часа ЧЕРВЕНАТА КЪЩА ....... отново през септември 2009 в ЧЕРВЕНАТА КЪЩА ....... очаквайте ни в ЛОВЕЧ ....... 8 юни 2009 и РУСЕ ....... 9 юни 2009 ....... пътуването продължава и през 2010 ....... 20 януари 2010 (сряда), 19 часа МЛАДЕЖКИ ТЕАТЪР НИКОЛАЙ БИНЕВ, КАМЕРНА СЦЕНА ....... 9 март 2010 (вторник), 19 часа МЛАДЕЖКИ ТЕАТЪР НИКОЛАЙ БИНЕВ, КАМЕРНА СЦЕНА ....... 16 април 2010 (петък), 19 часа МЛАДЕЖКИ ТЕАТЪР НИКОЛАЙ БИНЕВ, КАМЕРНА СЦЕНА ....... 3 юли 2010 (събота), 18 часа на МАЛЪК СЕЗОН в СФУМАТО зала Underground ....... 25 ноември 2010 (четвъртък), 19 часа МЛАДЕЖКИ ТЕАТЪР НИКОЛАЙ БИНЕВ, КАМЕРНА СЦЕНА .......

В РОЛИТЕ
Дивият Мъж Александър Митрев
Дивата Жена Елена Димитрова
Говорителка в метрото Анна Василева
Пътници в метрото масовка от кастинг агенция Артист Студио

ПРЕВОД Владко Мурдаров
СЦЕНОГРАФИЯ и КОСТЮМИ Антоанета Костова
МУЗИКАЛНА СРЕДА Тодор Стоянов (ambient anarchist)
ВИЗУАЛНА СРЕДА Иван Николов (opnn)
ИДЕЯ и РЕЖИСУРА Веселин Димов

кино-театрален спектакъл за едно пътуване от първата до последна станция в градското метро от гледна точка на един от пътниците - Дивият Мъж

по една от последните пиеси на големия австрийски драматург Петер Хандке, познат на българската публика като сценарист на едни от най-популярните филми на Вим Вендерс

провокиращ и социално ангажиран текст - клиничен разрез на съвременното глобализиращо се общество и конфликта на индивида с общността

интересен сценичен експеримент - актъорско присъствие и мултимедия - в единство на време, място и действие през цялата продължителност на спектакъла

кой съм аз? кои са другите?

дали сме свързани или напълно отделени? накъде пътуваме? това са част от въпросите ...

един брилянтен текст, превърнал се в хит по европейските сцени от 2003 година насам

продължение на успешната работа на нашия екип с драматургията на Петер Хандке след Обругаване на публиката Червената къща (2005)

трети пореден спектакъл по австрийска драматургия - Обругаване на публиката и Смъртта и момичето, Елфриде Йелинек Младежки театър Николай Бинев (2007)

мултимедийният спектакъл БЛУС ПОД ЗЕМЯТА е реализиран с подкрепата на КУЛТУРКОНТАКТ Австрия, АВСТРИЙСКО ПОСОЛСТВО София, МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА и ЕМКО ООД

продължителност 65 минути

... още за представлението, пиесата, автора и екипа четете и на http://bluspodzemiata.blog.bg/

предстои да видите ...

2008-07-03T14:15:00.000-07:00

БЛУС ПОД ЗЕМЯТА
(Драма по станциите на метрото)
от Петер Хандке
Преводач: Владко Мурдаров (издателство Рива)
Режисьор: Веселин Димов
Премиера: Лилав салон, Чешки културен център
ул. Г. С. Раковски 100, София
сезон 2008/2009

Внимание. Вратите се затварят. Следваща станция ...
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
... И пак вие. И пак аз трябва да бъда заедно с вас. По дяволите. Колко жалко. За проклетия сте неизбежни.

Освободете ме от възможността да ви гледам. Вие няма какво да търсите на земята, а също и под земята.
Махайте се от улиците и площадите. Направете така, че да ви няма.

Какво още търсиш ти, и ти, и ти там ...

***

Петер Хандке /роден 1942 г. в град Грифен, Австрия/ е един от най-изявените и поставяни съвременни европейски драматурзи. Автор е на петнадесет пиеси, които бяха наскоро преведени на български език от Владко Мурдаров и издадени в два тома от Издателство Рива.
Автор е и на сценариите на култовите филми на Вим Вендерс „Криле на желанието”, „В потока на времето”, „Погрешно движение” и „Страхът на вратаря от дузпа”.
Носител на престижните литературни награди „Кафка”, „Хауптман”, „Грилпарцер” и др.

театрална компания момо и радиопиесата плутон - в съвместен проект с българско национално радио - на prix europa 2008 в берлин

2008-07-03T14:13:00.003-07:00

В началото на тази година премиерата на редакция „Радиотеатър” на Българско национално радио бе дебютният ни проект в жанра:

- пиесата „Плутон” от Райна Маркова
- под режисурата на Веселин Димов
- с музиката на Тодор Стоянов (Ambient Anarchist), и
- гласа на Теодора Динева – в главната роля.

След извършената наскоро селекция амбициозният експериментален радиопроект бе избран да представи Българско национално радио в категорията Радио Драма на 22^-то издание на PRIX EUROPA - най-големия по рода си европейски форум за Радио- и Телевизионни продукции, който се провежда в Берлин.

Форумът е създаден през 1987 година от Европейската културна фондация и Съвета на Европа.

Както всяка година и през 2008-ма фестивалът ще се проведе през октомври, в седмицата от 18 до 25, когато уникална отворена система жури – съставено от всички делегати на форума, заявили желание да участват в гласуването, ще оценяват продукциите в избраната от тях категория. В допълнение, всички презентации и дискусии ще бъдат отворени и за всички останали наблюдатели на събитието.

За да се представят на това най-високо ниво, на форума ще бъдат поканени най-добрите продукции от континента, както и техните създатели, мениджъри и участници.

Акцентът на фестивалната надпревара е да промотира марката “Made in Europe” обхващайки пълния спектър от европейски продукции. Това прави и България, като член на Европейската общност, пълноправен участник в едно събитие с ключово значение за увеличаване на контактите на българската култура с европейските културни събития и процеси.

Вярваме в успешното дебютно представяне на екипа ни и очакваме висока оценка и от журито на PRIX EUROPA 2008 за продукцията ни, с което да продължи да се утвърждава яркото фестивално присъствие на български културни проекти на международни форуми.

на 10 юни 2008 в чешкия културен център алтера представи радиопиесата плутон

2008-07-03T14:13:00.001-07:00

Модератор беше редакторът от БНР Ина Вълчанова. Участие взеха авторката Райна Маркова, режисьорът Веселин Димов и женският глас от пиесата Теодора Динева.

Представянето беше изключително оживено – след като чу подбрани откъси от радиопиесата и рефлексии върху тях, публиката сама поведе дискусия около въпросите: е ли радиотеатърът вид литература; медия на миналото ли е радиото; къде са засрещанията и разминаванията между романа и радиопиесата на Райна Маркова; кое всъщност си заслужава повече; има ли бъдеще и адекватно ли се рекламира радиотеатърът в България; как подобни проекти да достигат до повече хора. От „Алтера” предстои да обработят и резултатите от попълнените от публиката анкети по темите.

приключи работата по дебютния ни проект за радиотеатър във второ студио на българско национално радио

2008-07-03T14:12:00.004-07:00

ПЛУТОН
(радиопиеса)
от Райна Маркова
Режисьор Веселин Димов
Музика Тодор Стоянов

В ролите Теодора Динева, Борис Георгиев, Цветелина Стоянова - Цвъ, Владимира Владова, Игнат Димитров, Стефан Христов, Александър Даниел, Елена Церовска, Илиан Ружин, Райна Маркова и Веселин Димов

Студиен екип Петя Петрова, Румен Тодоров и Димитър Василев
Звукови ефекти Силвия Гочева Редактор Ина Вълчанова

Премиера 27 януари 2008 - Българско национално радио

... този град е град на кучета. Кучетата и ченгетата си приличат. Сближава ги непоносимостта към тайните. ТЕ искат реките на времето да спрат. Паметта да изчезне. Следите да изчезнат. Историята да изчезне, да се превърне в новини. Връзките между нещата да изчезнат.
Шшшт, тихо. Реките са спрели да текат. Никой освен нас не вижда това. Никой освен нас не вижда, че се опитват да потекат отново – отвесно. Ние също се опитваме да поемем отвесно, но тихо! Страшно ще е ако ни последват и в отвъдното. Кучета в отвъдното! На хоризонталата на земния път нека останат само обувките ни. (Чувал ли си за Долината на обувките?) Кучетата душат из нея, но попадат единствено на собствените си следи, вирят в недоумение носове
и вият ...

***

Райна Маркова е българска писателка, автор на три романа. Пиесата „Плутон” е първият й опит в радиодраматургията. В нея са използвани сюжети и мотиви от последния й роман „*.log” (ИК „Алтера”), но частиците на пъзела са сглобени наново и по различен начин, без да губят принадлежността си към нейния особен и вълнуващ свят. Свят, в който реките текат нагоре, а пианата са от мека розова плът.

предстои да видите ...

2008-07-03T14:12:00.003-07:00

ДУЕЛ
по А. П. Чехов

с участието на
Тони Петрова
Янко Велков - Янец
[Димитър Георгиев - Пушо]

сценография и костюми Антоанета Костова
режисьор Веселин Димов

Камерен Театър "Възраждане"
сезон 2006/2007

С подкрепата на Национален Център за Театър; Рекламно-издателска къща Simel; Нов Български Университет - Театър на Голия Охлюв

Мъжко-женската трагикомедия в калейдоскоп от случки по Чехов.
Една игра на "пинг-понг" с болката, очакванията, самотата и страстта.
Като не можем да се разберем, какво ни остава - освен да се съберем!

предстои да видите ...

2008-07-03T14:12:00.001-07:00

ОБРУГАВАНЕ НА ПУБЛИКАТА
от Петер Хандке

Превод Боянка и Ангел Ахрянови

С участието на
Тони Петрова, Невена Денчева
Александър Митрев, Александър Предов

Костюми Яна Вълчева

Музика Емилиян Гацов - Елби ~...
Сценография и мултимедия Стефан Парисов
Концепция и режисура Веселин Димов

Център за култура и дебат Червената Къща
сезон 2005/2006
премиера 12.12.2005

Пиесата "Обругаване на публиката" е един от най-радикалните и нетрадиционни текстове в модерната драматургия на ХХ век. Нарушавайки някои от общоприетите конвенции в театъра, авторът среща актьорите и публиката директно в един танц с настоящия момент. Пиесата представлява размисъл за същността на театъра, илюзиите, времето и нас самите.
Дебют на известния австрийски писател и драматург Петер Хандке на българска сцена.

"Без какво не може театърът?
Абсолютният минимум са двама.
Един, който играе и един, който гледа.
Образуват молекулата на театъра.
Фокусът на тази пиеса е взаимоотношението между
участниците в ситуацията "театрално представление",
а целта - повече светлина в молекулата!
Въпросът е можем ли да участваме в "ситуацията театър" и в същото време да наблюдаваме това, в което участваме?
Другите въпроси, които ни вълнуваха по време на репетициите са: Възможно ли е да не се Играе?, и Възможно ли е да се живее без Очакване?
Това представление е предизвикателство и за играещите и за наблюдаващите.
Една покана за по-осъзната среща в молекулата."
Веселин Димов

С подкрепата на
Швейцарска културна програма в България и
Австрийско посолство в София.

предстои да видите ...

2008-07-03T13:15:00.000-07:00

ПОБЕДАТА НА МИШИН
по Даниил Хармс

Държавен Сатиричен Театър "Алеко Константинов"
сезон 2004/2005

превод – Александър Цветковски
режисьор – Веселин Димов
сценография – Александър Смолянов
костюми – Яна Вълчева
помощник-режисьор – Цветелина Симеонова
В РОЛИТЕ

Пьотр Николаевич Коршунов - Светломир Радев
Евдоким Осипович Калугин - Николай Върбанов
Мишин - Пламен Димитров
Олга Петровна Селизньова - Антоанета Петрова
Милиционер - Янко Венков - Янец

с музиката на руските групи "Аквариум" и "Кино", и звуков лайтмотив - семпъл на "Продиджи"

"Драма за накърненото лично пространство и неотклонното му изместване от общественото такова"
Веселин Димов

~г л е д а й В И Д Е О о т с п е к т а к ъ л а О Т Т У К~

***

жълтата къща представя ...

2008-07-03T13:14:00.000-07:00

ВСИЧКО ТОВА
театрален спектакъл - медитация

по миниатюри на Самюел БЕКЕТ

на 25, 26, 28, 29 юни и 2 юли - от 19,00 и 20,30 часа
и през октомври и ноември 2004

Жълтата Къща

(Място за връщане към себе си)

ул. Хан Омуртаг 26, София

времетраене - 45 минути

Участват

БОГИНЯ Найденова

ДАРИНА Симеонова

МАРИЯ Вихрийска

Режисура

ВЕСЕЛИН Димов

Сценография

ЯНА Вълчева

Музика

АРВО Пьорт

... представлението, което предстои да видиш, уважаеми зрителю, е експеримент в една гранична форма. То е покана за медитация с отворени очи, покана за ратваряне в единствения реално възможен миг - този тук и сега.
Медитация по Бекет? За мен сред драматурзите на ХХ век Бекет е най-задълбоченият, най-съзерцателният, най-близко проникващият до чистото наблюдение и осъзнаване, наричано от източните традиции медитация. С него за първи път в историята на западния театър, екзистенциалните физиологични и психични процеси при човека като дишане, ходене, хранене, очакване, стареене се превръщат в теми, в действащи лица и придобиват театрална плътност, въздействие и сила. Възприемам Бекет като убиец на илюзиите и надеждите. Всичко създадено от него ме изправя в директен контакт с истината за човека, за живота и смъртта му ...

... спектакълът се състои от четири миниатюри:
Първата - ГЛАСОВЕ е въведение към атмосферата на спектакъла с гласовете на три жени и тяхната желана молитва.
Втората - ТЪЙ СТАВА (1965) е една типична за естетиката на Бекет мини-пиеса, разказваща за желаната, но уви трудна среща на три млади жени.
Третата е ДЪХЪТ (1964) Това е интермедия без актьори /на съвременен език бихме я нарекли инсталация/, насочваща вниманието ни към постоянното метафизично взаимодействие между живота и смъртта. Посвещавам реализацията на тази миниатюра на паметта на Ошо.
Четвъртата - СТЪПКИ ТИШИНА е авторска миниатюра на В. Димов по текстове на пиесите "Краят на играта" и "Стъпки". Тя разказва за две взаимоотношения на ръба на времето между майка - дъщеря, за историята на едно отсъствие и за наследството на болката. Посвещавам тази миниатюра на Румен Янкулов, който ми разказа за законите на семейното конфигуриране ...

Веселин Димов

~ ~ ~

Самюел Бекет (1906, Дъблин - 1989, Париж) - ирландски драматург, белетрист, поет и режисьор. Един от безспорните гении в театъра и изкуството на ХХ век.
Автор на романите - "Молой", "Молой умира", "Неназовимо"; пиесите - "В очакване на Годо", "Краят на играта", "Щастливи дни", "Последната лента на Крап" и множество мини-драми, още известни като миниатюрите на Бекет.

Основните теми в неговото творчество са самотата, екзистенциалното страдание на човека, раждането, очакването, смъртта. Бекет е един от авторите достигнали най-дълбоко в разбирането на парадоксалната психология на съвременния човек и абсурда на битието му. Той е експериментатор и новатор в областта на формата - както в романите така и в поезията и драмите си. Режисьор е на почти всички свои пиеси по сцените на Париж, Берлин, Лондон.
Удостоен е с Нобелова награда за литература през 1969 година.

... н а ч а л о т о ...

2008-07-03T13:12:00.001-07:00

М О М О
мултимедиен театрален спектакъл
по едноименната новела на Михаел Енде
преводач Федя Филкова
драматизация Ина Божидарова

Драматичен Театър "Стоян Бъчваров", Варна
сезон 2003/2004 година
продължителност 90 мин.

сценография Александър Смолянов
костюми Яна Вълчева
мултимедия и плакат Иван Николов
авторска музика Калин Николов

режисьор Веселин Димов

В РОЛИТЕ
момо Вяра Коларова
гиги Александър Митрев
бепо Георги Михов
майстор хора Борис Луканов
главен сив господин Стоян Радев
сив господин; турист Свилен Стоянов
сива госпожа; дете; кукла; асистентка на гиги Надежда Панайотова
фузи; турист; сив господин Николай Божков
сив господин; гражданин Момчил Пенев

*виж trailer на спектакъла в youtube*
*музика от спектакъла можеш да чуеш тук*

Михаел Андреас Хелмут Енде е роден в Германия на 12 ноември 1929 г. и е един от най-известните детски писатели на 20 век.

"Момо" и "Приказка без край" са най-известните му произведения - сюрреалистична смесица от реалност и фантастика, преведени на повече от 40 езика и продадени в над 20 милиона екземпляра, те са адаптирани за кино, театър, опера и аудио книжки.